Високовъглероден ферохром за рафиниране на хромова руда: с високовъглероден ферохром за рафиниране на хромова руда рафиниращата шлака има по-висок вискозитет и по-висока точка на топене, температурата на процеса на топене трябва да е висока. Следователно консумацията на енергия е висока, животът на облицовката е кратък и съдържанието на въглерод не е лесно да се намали. Продухването на високовъглероден ферохром с кислород има големи предимства, като висока производителност, ниска цена и висока степен на възстановяване. Понастоящем традиционният метод на производство все още е електрически силициев термичен метод. Електросилициевият термичен метод е да редуцира оксида на хрома и желязото със силиций в силициево-хромовата сплав при условие на алкална шлака в електрическата пещ, така че да се получи средно и нисковъглероден ферохром.
Кислородно продухване със среден и нисковъглероден ферохром: оборудването, използвано в процеса на кислородно продухване за среден и нисковъглероден ферохром, е конвертор, така че се нарича метод на конвертор. Според различните методи за подаване на кислород, издухването на кислород може да бъде разделено на странично издухване, издухване отгоре, издухване отдолу и издухване отгоре и отдолу четири. Нашата страна използва метода на конвертора с горно издухване. Методът за вдухване на кислород е директно вдухване на кислород в течен ферохром с високо съдържание на въглерод, за да се декарбонизира и да се получи ферохром с ниско съдържание на въглерод. Основните елементи във високовъглеродния ферохром са хром, желязо, силиций и въглерод, всички от които могат да бъдат окислени. Основната задача на окислителното издухване на високовъглероден ферохром е да декарбонизира и запази хрома. Когато кислородът се вдухва в течния високовъглероден ферохром, съдържанието на хром и желязо представлява повече от 90 процента от общата сплав, така че първото окисление е хром и желязо, а след това тези оксиди окисляват силиция в сплавта. Поради окисляването на хром, желязо и силиций, температурата на басейна за топене се повишава бързо и реакцията на декарбонизация се развива бързо. Колкото по-висока е температурата, толкова по-благоприятна е реакцията на декарбонизация и може да инхибира реакцията на окисление на хрома, и толкова по-нисък може да бъде въглеродът в сплавта.
