През 1821 г. П. Бертиер нагрява смес от дървени въглища, хромов оксид и железен оксид в тигела, за да се получи ферохром. Този метод се използва до 1857 г. Freima (EC Fremy), използвайки желязна хромова руда Tasmania (Tasmania), плавяща се в доменна пещ, за да се получи тасманийско чугун, съдържащ 7% ~ 8% Cr. От 1870 до 1880 г. ферохромът, произведен в доменната пещ, съдържа 30% до 40% Cr и 10% до 20% CH
Moissan е свършил много работа по топенето на феросплави в електрически пещи и през 1893 г. публикува доклад за производството на високо-въглероден ферохром, съдържащ 67% до 71% Cr и 4% до 6% C в намалена хромова руда в електрическата пещ , Замяната на доменните пещи с електрически пещи за топене на високо въглероден ферохром е основна стъпка напред. През 1886 г. Odstjerna (EG Odelstjerna) описва производството на високо въглероден ферохром, съдържащ 70% Cr в електрическа пещ в Швеция.
