Популярното обяснение на феромангана е сплавта на манган и желязо. Неговите суровини обикновено са манганова руда, кокс и вар, съдържащи манган, които се топят във високотемпературна среда и напълно реагират и се топят до фероманган. Поради добавянето на кокс при топенето, той съдържа определено количество въглероден елемент. Според съдържанието на въглеродния елемент, фероманганът може също да бъде разделен на нисковъглероден фероманган, средно въглероден фероманган и високовъглероден фероманган.
Фероманганът е широко използван, но се използва главно в производството на стомана и леене. По време на производството на стомана фероманганът обикновено се използва като деоксидатор и десулфуризатор. Добрата стомана се нуждае от обработка на деоксидиране и десулфуриране при топене, а използването на деоксидант значително ще увеличи цената й. Следователно фероманганът е евтин деоксидатор, а десулфуризацията се отнася до отделянето на сяра и други вредни вещества в стоманата, фероманганът може да постигне целта на десулфуризацията, ефективно да намали съдържанието на вредни елементи в стоманата и да подобри качеството на стоманата.
По отношение на леенето, фероманганът също е добър ускорител и агент за образуване на възли. Добавянето на фероманган по време на леене може ефективно да образува нодули на графита и значително да съкрати времето за нодулизиране. От друга страна, фероманганът може значително да намали формата на примесите в разтопеното желязо, да подобри качеството на чугуна, да намали запушването на дюзата на топилната пещ и ефективно да удължи експлоатационния живот на топилната пещ.
